Какво е раят? Пухкаво небе, мир, музика, спокойствие... Нищо подобно! Раят по дефиниция е място, където се чувстваш прекрасно, а не където умираш от скука по цял ден. Съвременната представа за рай има съвсем други характеристики. Той е уникална туристическа дестинация. Някои го посещават отвреме навреме, други остават завинаги, трети сме израстнали в него...
Тони Димитрова - Балкански синдром
Нека да погледнем за момент през очите на онези от другата страна. Скандинавците идват на алкохолен туризъм, а германците - заради хубавите жени. Англичаните масово заселват опустелите ни села, а италианските винопроизводители местят лозята си тук, заради по-добрите климатични условия. А в същото време ние:
"Абе, Гоше, музика, музика, ама от тая музика кокошките спряха да снасят, бе... " - "Оркестър без име"
Свикнали сме да сме недоволни. Така сме научени от нашите родители, които са научени така от своите. И все протестираме, и все стрелецът и мишената сме си самите ние, ма ни е срам да си признаем или пък просто ни е страх да се погледнем в огледалото. Нашата представа се свежда до:
"Там някъде на Балканите, където Европа свършва и никога не започва" – “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”
Всъщност истината е съвсем друга и е безкрайно проста.
"Вие, българите, не сте бедни. Но имате много по-голям проблем - вие вярвате, че сте бедни." - Анонимен, Финландия
България не е евтина страна, не и в онзи смисъл, и със сигурност не е бедна. Тя е приказно място - изключително красиво, финансово и географски достъпно. Нашият скромен дом съчетава простичката и красива част от живота с величието и мистиката на древността. България представлява хибрид между т. нар. "балкански синдром":
"- За какво те бяха осъдили?
- Казва ли ти някой, пък и смее ли човек да пита?"
(Велко Кънев, "13-ата годеница на принца")
непоправим инат:
"Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път" - Веселин Прахов, "Куче в чекмедже"
характерната ни пиперливост:
"Сега ще видите кон боб яде ли!" - Никола Рударов, "Вчера".
и онази непреклонност и решителност, която светът разпознава само у българина:
"Добре, бе, добре! Забрави ги тия! Ще пренасочим пратката към Балканите. Там хората като обещаят, че ще имат война, си държат на думата" - Никълъс Кейдж, "Бог на войната"
Всичко това е така. Но какво се получава на практика:
"Нещо боли - България. Охърбавяла, претоварена, излъгана, нежелана. Никой няма да се смили, защото онези, които вярват, че са силни, всъщност горят от желание да намерят някого, когото да потискат. За да знаят, че има някой, който е по-зле от тях. Никой няма да съжали това малко петно на картата, докато то само не направи нещо. Идеи има много, ама си оставаме само с идеите... И защо?" [„Първите капки търпение”]
"Аз съм само един прост магьосник . - И то много прост .." - "13-тата годеница на принца"
Защо наистина? Виртуална България се опълчи на цял ЕДЕН, създаде съюз от приятели. В момента ЕДЕН вехне, а новият рай процъфтява в нашите ръце. Ама хайде това да не е само в еРепублик, а? Щом може в мрежата, значи може и извън нея.
Знаете ли каква е разликата между американския и българския психолог?
Американският казва на пациента си: "Много си напрегнат. Отпусни се и се успокой."
А българският: "Я се стегни, бе! Какво се си отпуснал?!"
Колкото е виц това, толкова е и вярно. Освен това имаме нужда да повярваме в себе си. И да спрем да се тревожим какво не ни е наред, а да забележим всичко онова, което ни кара да блестим.
"Всички имаме своите две криви тухли, но съвършените тухли в нас са неизмеримо повече от "сгрешените". Когато прогледнем за тях, нещата вече не изглеждат толкова лоши. Тогава можем не само да живеем в мир със себе си, без да изключваме недостатъците си, но и да се радваме..." - Аджан Брам, "Отвори сърцето си"
Но тук има и нещо друго. Съдбата на българина винаги е била да бъде водач, да бъде важен за света. Най-простият пример е Джон Атанасов, но можем да се задълбочим и до потайната същност на рода Дуло и митовете за безсмъртието около тракийските богове. Малко хора ще вникнат в последните изречения, а още по-малко ще се съгласят с тях. Но именно от тези хора ще тръгне онази вълна, която искам да предизвикам. Като ефекта на пеперудата. Знаете ли, че ако запалите свещ и предадете пламъка на трима човека и всеки от тях на още трима, ако на всеки му отнеме ден, след 33 дни цялата планета ще е в светлина. Ако му отнеме седмица, светът ще светне след 33 седмици. Ако му отнеме година - след 33 години. Нали се сещате колко нищожен срок за вселената е това? Нищо не е невъзможно. Просто трябва да спрем да водим война със себе си и да имаме малко вяра.
"Нека да убедим не само себе си, но и останалия свят в това.
Ако не бяха тези пет века в изолация и застой, сега щяхме да сме първата сила в света и да владеем всичко. Не напразно сме се родили тук. Защо всички заминават? Ние сами трябва да си помогнем. Да си помогнем, не да бягаме. Ние сме хората, в чиито ръце е съдбата на света. Да не страдаме от мързел и песимизъм.
Не напразно сме се родили тук." [„Първите капки търпение”]
А сега да се стегнем, че имаме да строяваме и тези наоколо.
"Оркестър без име"
Италианският гост кани Рени на танц:
- - Прего!
Павката, през зъби:
- Аре прего, ма!
Стефан Вълдобрев - Рай
и онази непреклонност и решителност, която светът разпознава само у българина:
"Добре, бе, добре! Забрави ги тия! Ще пренасочим пратката към Балканите. Там хората като обещаят, че ще имат война, си държат на думата" - Никълъс Кейдж, "Бог на войната"
Всичко това е така. Но какво се получава на практика:
"Нещо боли - България. Охърбавяла, претоварена, излъгана, нежелана. Никой няма да се смили, защото онези, които вярват, че са силни, всъщност горят от желание да намерят някого, когото да потискат. За да знаят, че има някой, който е по-зле от тях. Никой няма да съжали това малко петно на картата, докато то само не направи нещо. Идеи има много, ама си оставаме само с идеите... И защо?" [„Първите капки търпение”]
"Аз съм само един прост магьосник . - И то много прост .." - "13-тата годеница на принца"
Защо наистина? Виртуална България се опълчи на цял ЕДЕН, създаде съюз от приятели. В момента ЕДЕН вехне, а новият рай процъфтява в нашите ръце. Ама хайде това да не е само в еРепублик, а? Щом може в мрежата, значи може и извън нея.
Знаете ли каква е разликата между американския и българския психолог?
Американският казва на пациента си: "Много си напрегнат. Отпусни се и се успокой."
А българският: "Я се стегни, бе! Какво се си отпуснал?!"
Колкото е виц това, толкова е и вярно. Освен това имаме нужда да повярваме в себе си. И да спрем да се тревожим какво не ни е наред, а да забележим всичко онова, което ни кара да блестим.
"Всички имаме своите две криви тухли, но съвършените тухли в нас са неизмеримо повече от "сгрешените". Когато прогледнем за тях, нещата вече не изглеждат толкова лоши. Тогава можем не само да живеем в мир със себе си, без да изключваме недостатъците си, но и да се радваме..." - Аджан Брам, "Отвори сърцето си"
Но тук има и нещо друго. Съдбата на българина винаги е била да бъде водач, да бъде важен за света. Най-простият пример е Джон Атанасов, но можем да се задълбочим и до потайната същност на рода Дуло и митовете за безсмъртието около тракийските богове. Малко хора ще вникнат в последните изречения, а още по-малко ще се съгласят с тях. Но именно от тези хора ще тръгне онази вълна, която искам да предизвикам. Като ефекта на пеперудата. Знаете ли, че ако запалите свещ и предадете пламъка на трима човека и всеки от тях на още трима, ако на всеки му отнеме ден, след 33 дни цялата планета ще е в светлина. Ако му отнеме седмица, светът ще светне след 33 седмици. Ако му отнеме година - след 33 години. Нали се сещате колко нищожен срок за вселената е това? Нищо не е невъзможно. Просто трябва да спрем да водим война със себе си и да имаме малко вяра.
"Нека да убедим не само себе си, но и останалия свят в това.
Ако не бяха тези пет века в изолация и застой, сега щяхме да сме първата сила в света и да владеем всичко. Не напразно сме се родили тук. Защо всички заминават? Ние сами трябва да си помогнем. Да си помогнем, не да бягаме. Ние сме хората, в чиито ръце е съдбата на света. Да не страдаме от мързел и песимизъм.
Не напразно сме се родили тук." [„Първите капки търпение”]
А сега да се стегнем, че имаме да строяваме и тези наоколо.
"Оркестър без име"
Италианският гост кани Рени на танц:
- - Прего!
Павката, през зъби:
- Аре прего, ма!
Стефан Вълдобрев - Рай
