For English press here.
Има моменти, в които за кратко време преживяваме доста. В последствие изглежда сякаш времето отлита много бързо и в същото време като че ли е минало много повече. Последните шест седмици за мен бяха като няколко месеца. Толкова много промени настъпиха, толкова много научих, толкова много спомени създадох. Всъщност това е което оформя характера на човека и измерва времето, по-точно времето, в което наистина живеем - спомените, които ни остават.
Имах щастието да живея в Казахстан през Февруари-Март 2015 и да бъда част от организацията на Международна школа за лидери в Алмати. Решението да отида точно там беше взето много спонтанно, най-вече защото не знаех почти нищо за тази част от света. В началото се притеснявах дали ще се справя, тъй като никога не съм преподавала преди и никога не съм била в Азия - нямах никаква представа от манталитета и културата на хората там. Това, което видях и изживях в последващите седмици, не само накара тези притеснения да изчезнат, но и ме накара да се чувствам щастлива и голяма късметлийка, че бях част от това общество и неговата реалност.
Открих, че преподаването ми харесва и имах възможност да се науча как да го правя все по-добре и по-добре. Всяка седмица имах различен партньор, така че имах постоянно нещо ново и вълнуващо в работата, подобрих своята работа като част от екип и се научих да работя с коренно различни един от друг хора. Имах възможност да наблюдавам различни лидерски стилове в действие и да се уча от тях, както и да помогна на другите да се научат от мен.
През последните шест седмици опознах културата в Казахстан, видях приликите и разликите между нея и нашата реалност в България. Видях едно организирано общество, където цари доверие и приемственост. Научих какво ги прави щастливи, какво ги прави консервативни, какви места обичат да посещават, как прекарват време заедно и как се забавляват. Научих, че имаме общи корени, което беше само част от причината да съм толкова впечатлена и да чувствам това място като свой дом.
Получих доста обратна връзка за себе си и поведението ми - директно и косвено, така че имах възможност да помисля какво правя и как го правя, и да подобря начина, по който общувам с хората, по който преподавам, споделям, реагирам или се справям с различни проблеми.
Срещнах прекрасни хора. Сега имам приятели в толкова различни точки на света и опознах и техните светове. Представи си да живееш всеки ден за месец и половина не само в изумителния Казахстан, но и в гостоприемна Русия; да се смееш в Италия, да се забавляваш в Унгария, после да хапнеш в Китай, да отидеш на кино в Индия, да направиш нещо щуро в Япония и накрая да прегърнеш Индонезия с нейното голямо и отворено сърце.
Минах през толкова много приключения за това време и научих и подобрих толкова много в себе си. Научих се да имам повече доверие на хората и да се освобождавам от стреса. Научих се да се наслаждавам на всеки момент от всичко, което правя. Научих как да бъда по-ефективна като част от обществото, как да пусна старите неща да си отидат и да започна на чисто без да съжалявам за миналото.
Стигнах и до някои големи заключения. Осъзнах, че България не е единственото място на света, където има проблеми, и че навсякъде хората правят всичко възможно, за да се справят с тях. Осъзнах, че мога да бъда част от решението, че гласът ми има значение и може да промени нещата, че всеки глас, всеки човек е от значение. Видях как действията и реакциите ми влияят на хората около мен и ги променят, и сега съм по-осъзната и по-отговорна. Изправих се и срещу един от най-големите си страхове - височините, и покорих втория най-голям каньон в света. Чувството е неописуемо.
През последните 10 години пътувам по света като турист. Това е едва вторият път, в който прекарвам достатъчно време някъде зад граница, за да усетя и разбера местния живот, но този път толкова много се забавлявах и научих, че със сигурност това беше най-важното пътуване до този момент. Да отида на този стаж беше едно от най-добрите решения, които съм вземала в живота си.
Благодарна съм на хората, които срещнах, и за всичко, което ми се случи там. Казахстан и хората му винаги ще имат място в сърцето ми. И мога да ти обещая - ако си под 30 и вярваш, че животът може да ти предложи повече, ако вярваш, че светът може да бъде по-добро място и търсиш решение, или дори ако просто се чудиш какво се случва на другия край на света, програмата Global Citizen определено трябва да ти се случи!
Благодаря, AIESEC!
No comments:
Post a Comment