Яж, моли се и обичай

[Петък, 14. Август, 2009]

Претърпяла тежък развод и разрушителна любовна история след това, Елизабет Гилбърт започва да издирва истинската си същност, като прекарва една година в пътуване. Първите четири месеца в Италия се отдава на удоволствия (мързел, ядене и говорене на любимия й италиански), следващите четири прекарва в ашрам в Индия, учейки се на дисциплина, мъдрост и търпение, а през последните четири живее на остров Бали, Индонезия, с шаман на неизвестна възраст и там открива баланса между душевния покой и земните удоволствия. Там намира щастието.

Някои смятат, че "сродна душа" означава човекът, с когото ще прекарат остатъка от живота си. Други смятат, че това е някой, който възприема света по идентичен начин с тях. Според мен сродна душа е единствено човек, който не само гледа на света по същия начин, има същите принципи, копнежи и тревоги, но и извървява същия житейски път.

"Яж, моли се и обичай" е автобиографична книга. Елизабет Гилбърт е писател. Чувствителна и силно емоционална личност, в нея открих повече прилики със себе си, отколкото в когото и да било другиго. Останах зашеметена от факта, че тя възприема религията като мен, Бог, че е страдала от същите неща, реагирала е по същия начин на ударите на живота. Всяка следваща страница ме шокираше, дори когато е боледувала, всичко просто съвпада. До последно бях на нокти, защото се страхувах от онова, което ще прочета на финала.

Когато затворих книгата, попила и последното изречение от нея, бях по-спокойна от всякога. Спокойна за себе си, за хората, които обичам, за всичко. Най-важното, което научих? Позволете ми да цитирам:

"Все пак това, което ме спира да се разтворя в пълно приказно блещукане, е непоклатимата истина, която действително изгради скелета ми през последните няколко години - аз не бях спасена от принц, аз бях ръководителят на собственото си спасяване."

Книгата ми беше подарена от неизвестен за мен човек, когото съм виждала само веднъж и когото все още не мога да издиря. Откакто я хванах в ръцете си, около мен започнаха да се появяват хора, които носят светлина в дните ми, които ме карат да се чувствам красива, щастлива... жива. Чувствам се сякаш съм била в тъмна килия много дълго време и едва сега излизам на слънце, а тези хора чувствам като отдавна изгубени приятели, макар с някои от тях да съм разменяла само по две думи до този момент.

Посланието ми към вас е синтезирано в цитата по-горе. Останалото споделям просто за да ви пожелая искрено да намерите своята сродна душа, да се поучите от нея и тя от вас и да достигнете това спокойствие и тази сигурност, които завладяха мен.