Лирика

***

Лагерен огън грее в каменен кръг
сами сме със теб насред горския път
Дърветата шушнат, полята мълчат
Над боровете диви птици кръжат

Пътека от мъх изумруден пред нас
Примамва ни двама във хладния час
Далече оттук вятър тихо бучи
Сред клоните приказка горска звучи

Край лагерен огън смълчани седим
Унасяйки се сред приспивния дим
Гората размива се като във сън
Тревите нежно припяват "зън... зън... зън..."

***

Коридорът е празен
и стъпки отекват
последни в искряща мъгла.
Загубени спомени,
мислите секват,
остава сама празнота.

Ушите не чуват,
очите не виждат,
дъхът ти замира дори.
В затвор от плът само
три феи се движат
и пламъче малко гори.

Поемат си дъх
и магия изричат -
пламъкът става на жар.
Вместо да го родят
карат го да изтича -
животът, тъй нужен макар.

Недей се страхува
от края, смъртта.
Тя просто е част от живота.
В себе си ти
разбереш ли това,
завинаги ставаш свободен.