Първите капки търпение

[Вторник, 17. Март, 2009]

Когато бях овчарче в измислена страна
...
Дали аз закъснях или ти нещо не ме разбра
...
Силата на мисълта е безкрайна. Толкова много объркани мисли, хаотично нападат съзнанието ми. Вярата е голяма работа. На хората им израстват крайници отново като на гущерите, когато вярват с цялото си същество, че могат. Представете си само колко сме ограничени в такъв случай. Единици мислят, че това е възможно.
...
Книжни самолетчета
...
Предстои ни апокалипсис. Земята ще се нагъне. Сънувах го. Варна е съвсем различна. След колко време - не мога да кажа. Морската градина я няма, гръцката махала също. От Севастопол надолу има 2-3 пресечки и после стълбите към морето. Малката улица Кра-Кра е огромен булевард с над 6 платна, нататък огромни сгради, офиси, църкви. И един огромен хълм. Колкото по-нагоре отиваш, толкова по-пищни стават къщите. На върха - палат с мраморни тераси и златни кубета. Като от 1001 нощ. И още много квартали изчезнали, и още много квартали създадени.
...
Нещо боли - България. Охърбавяла, претоварена, излъгана, нежелана. Никой няма да се смили, защото онези, които вярват, че са силни, всъщност горят от желание да намерят някого, когото да потискат. За да знаят, че има някой, който е по-зле от тях. Никой няма да съжали това малко петно на картата, докато то само не направи нещо. Идеи има много, ама си оставаме само с идеите... И защо?
...
Някъде някога чух следното: Когато Господ създал Земята, я харесал толкова много, че я целунал. И мястото, което целунал, нарекъл България.
Нека да убедим не само себе си, но и останалия свят в това.
Ако не бяха тези пет века в изолация и застой, сега щяхме да сме първата сила в света и да владеем всичко. Не напразно сме се родили тук. Защо всички заминават? Ние сами трябва да си помогнем. Да си помогнем, не да бягаме. Ние сме хората, в чиито ръце е съдбата на света. Да не страдаме от мързел и песимизъм.
Не напразно сме се родили тук.