Пътеводител на младия Водолей: Поморие, ден първи

[Четвъртък, 16. Юли, 2009]

След почти три часа пътуване в пот, крясъци на малки деца и много изречени и недоизречени глупости, най-накрая пристигнахме. Настаниха ни в отделна къща, далеч от децата, далеч от възрастните, далеч от онова невероятно лепкаво и плашещо малко човече Бояна (честна дума, като се приближи, тръпки ме побиват). И така - аз, Рени и Славея отидохме в новото ни обиталище за следващите два дни. Две стаи с по две легла на различни етажи - знаех си, че звучи прекалено хубаво, за да е истина. Рени взе долната стая, ние се качихме горе.

Баня! Гениалната осъществена идея на човечеството. Рени си имаше отделна (в която ИМАШЕ сапун), която се оказа отвън, а тя си носеше хавлия с размерите на кърпа за ръце, но поне имаше такава. Ние, поради липсата на по-подходящи средства, използвахме чаршафи вместо кърпи и верото Ехо Ароматерапи, оставено в нашата баня. А да - и нямахме тоалетна хартия.

Отидохме да вечеряме. Донесоха ми поръчката почти веднага и още щом я поставиха пред мен, дойде един от персонала и застрашително каза "Извинете!", отнасяйки чинията ми. Слава богу, малко по-късно получих още една, този път наистина. После, пълни догоре с храна, излязохме на разходка.

Поморийският залив е много красив с всички тези светлини, движението и блясъка на вълните, живата музика. За разлика от варненския, тук крайбрежната алея свършва, където почва водата. Навътре продължава само пътека от бетон, на края на която красиво корабче те отнася и те разхожда половин час само срещу три лева. Гледката е прекрасна.

Купих си сладолед, който се разкапа. Качих се на детско бънджи - представлява мрежа, на която се качваш, екипират те, връзват ти едни ластици отстрани и ти дават да скачаш и да се премяташ. Във Варна също имаме, но ти дават да скачаш сам. А в Поморие няколко момчета с греховно красиви и оформени тела скачат на мрежата и те засилват и подмятат. Играхме хора в близкото заведение. Ядосвахме се на човека от сергията с дискове, който пускаше сиртаки и го спираше по средата. Рени си купи очила с марка "Ренато", а аз се спрях на магнитче-джапанки за вратата на хладилника вкъщи.

Към полунощ тръгнахме към квартирата. Славея спря да си купи сок от магазин, който работеше до 12. Когато влезе, вътре започнаха да гасят лампите и сложиха катинар на вратата. За малко да й се наложи да спи пред рафта с шоколадите!