Писмо до Америка

[Петък, 31. Юли, 2009]

Светът изглежда твърде голям за човек, който не знае достатъчно. Не че светът е малък всъщност, просто човек може повече, отколкото си мисли. Понякога две думи могат да направят така, че светът да се смали до размерите на длан. Понякога песен може да съживи, да излекува.

Да знаеш, че можеш да разчиташ на някого, дори да си на друг континент, това значи много. Да знаеш, че колкото и далеч да си избягал, пак ще има някого, който няма да се отрече от теб, а ще те мисли, ще те чувства...

Не трябва да се сърдим на хората, които заминават. Мислим си, че са ни предали, че са предпочели друго през нас. А далеч не е така. Техните мечти, копнежи, стремежи нямат нищо общо с чувствата към нас. Ще мине време, те ще решат къде им е по-добре. Някои остават, някои се връщат. Някои остават до нас дори надалеч, а някои престават, едва когато се върнат. Някои спират да пишат, а някои се връщат заради нас.

Понякога разстоянието има твърде малко значение. Понякога човекът, който живее отсреща и с когото излизаш всеки ден, е по-далеч, отколкото заминалия. Въпросът е, ако този някой има нужда от помощ, какво си готов да направиш? Колко далеч си готов да стигнеш? Ще направиш ли всичко по силите си, дори да знаеш, че шансът да успееш не е много голям? Ето в това се измерва приятелството.

Понякога дори думите "Обичам те" не са толкова силни, колкото приятелския жест. Огледайте се около себе си. Колко добре познавате тези хора? Можете ли да поверите живота си в техните ръце? Знаете ли кои от тях ще свият рамене и кои веднага ще дотичат? Възможно е да е само един. Но той да е по-ценен от всичко друго на тоя свят.

"Приятелю, отново те сънувах..."