Wednesday, November 7, 2012

Да срещнеш Джо Блек

[Сряда, 18. Март, 2009]

Ангелът на смъртта се влюбва в смъртна девойка, дъщеря на човека, когото трябва да отведе. Не може да й каже кой е, не може да я вземе със себе си, не може да изостави дълга си и да остави баща й да живее. Взел тялото на красив млад мъж, с когото момичето се е запознало по-рано същия ден, той изпитва хладен интерес, но и някакво особено удоволствие от контакта с хората, от всяко човешко усещане. Мъка, гняв, любов. И когато трябва да вземе баща й и да си отиде, той се сбогува с нея, но съзнанието на мъжа, с когото тя се е запознала по-рано, още е там. И той отново е до нея. И тя е щастлива. А Ангелът на смъртта отново трябва да остане сам с чувствата си и с вечността.

Смъртта трябваше да остане като човек с нея. Въпреки, че трудно би съчетал задълженията си със земния живот. Дали би го обичала, ако знаеше кой е? Тя разбра в един момент. Както разбра какво ще стане с баща й. И въпреки това, го обичаше.

Една красива любовна история, толкова нежна, оставяща те без дъх... Кара те да повярваш отново, че всичко може да бъде наред. Че има любов, която никога не би те изоставила. Че го има Онзи, който ще те обича безгранично и завинаги, който е готов да се откаже от всяко земно удоволствие, за да бъдеш добре, и да понесе пъти повече болка, за да те предпази. Някои плачат на "Титаник"... Вече знам защо.

...Ще ти прави закуска сутрин. Ще готви с теб, дори да не знае как. Ще те води на вечеря, на кино, на театър, на разходка, на пикник. Ще се усмихва нежно и ще засиява всеки път, когато те погледне, а когато се обърнеш и си тръгнеш, той дълго ще гледа след теб и ще се радва, че те има. Ще намери пътя към теб, и ти към него. Ще те люби несравнимо и дълги часове след това ще те прегръща, ще те пази в скута си без да продума, просто наслаждавайки се на присъствието ти. Няма да се страхува да казва "Обичам те!", но и ще го четеш в очите му, в движенията му около теб, в ненапълно прикритата нервност и в притеснението му, когато е край теб. Ще ти отваря вратата, ще ти подава палтото. Ще ти прави подаръци без повод. И всеки път, когато ти подари куп неща наведнъж, ще знаеш, че дълго и постепенно ги е избирал, че е мислел за теб, независимо къде се намира. Ще те изненадва. Ще те кара да се смееш, а понякога да плачеш от смях. Ще те кара да се чувстваш красива, желана, обичана. Щастлива.

Somewhere, over the rainbow...

No comments:

Post a Comment