Пътеводител на младия Водолей: Поморие, ден втори

[Петък, 17. Юли, 2009]

Събудих се призори да трепя комари. Удивително е колко много могат да се поберат в толкова малка стая. Последният ми бягаше, но след известно време дебнене се предаде. Беше толкова сочен, мамка му, колко кръв беше успял да ми източи?! И как може всички да бяха над моето легло? (Това беше хубаво донякъде, тъй като не се наложи да будя Славея с плесници и да й размазвам комари по краката.) Междувременно всичко в стаята скърцаше и дори, когато се стараех, издаваше твърде много шум. Славея започна да мърмори на сън.

Очарователната ми съквартирантка държеше да оставим прозореца отворен през нощта - прозореца, който нямаше мрежа. Не може ли всички да са като мен - издържливи на горещини, защото аз определено не съм издържлива на комари. Разбира се, нея почти не я хапаха, но аз цяла нощ се мятах и се чесах... Всъщност, като махнах грубото одеало (чаршафът вече имаше друго предназначение), дразнещият ефект от комарите остана почти никакъв. Само да го нямаше ужасното жужене...

В минутите, когато успявах да поспя, сънувах как ме събуждат по-рано на сутринта. И наистина накрая ни събудиха час преди уговорката. Толкова е хубаво да спиш...

Летният театър в Поморие е едно от най-красивите места, които съм виждала. На самия бряг, амфитеатрално разположение, публиката гледа към морето. И музиката... невероятно романтично. Там се проведе Гала вечерта на Яворови дни, в който Рени имаше участие.

Не я бях чувала до този момент да рецитира - справи се прекрасно. Така увлекателно говори, като че ли разказва приказка. Бяхме убедени, че ще вземе някаква награда, и понеже на следващия ден тя имаше рожден ден, бяхме решили след 12 да празнуваме. Но, както обикновено става, когато си сигурен в успеха си, журито, необяснимо защо, не й присъди нищо. Рени се вкисна и сипа огън и жупел върху мен и Славея в продължение на час.

Рециталът свърши късно, а трябваше да минем и през хотела на групата, за да ги почерпи Рени. Докато успеем да се измъкнем от тях, наближи един часа. Това, което не знаехме, беше, че в Поморие нощен живот няма. Заведенията затварят между един и два, увеселителният парк също, а магазините - още в 11. И така се озовахме сами на улицата и идеята за заведение с жива музика и танци до сутринта рухна. А бяхме гладни...

Успяхме да намерим работещо капанче за бързо хранене. Май никога не съм се радвала толкова на мазните бургери. Ние със Славея не бяхме сигурни дали трябва да даваме на Рени подаръка-майтап точно тогава, но решихме да рискуваме и хубаво направихме - това я развесели и всяка следа от мрачното настроение беше унищожена.

По-големичките от групата предложиха да ходим на ретро парти, но трябваше да ги изчакаме - идея си нямахме къде се намира тая дискотека. В два часа все още не бяха готови и на нас ни се доспа, така че се прибрахме. Но докато двете ми приятелки любими спяха сладък сън, аз отново трепах комари, този път до зазоряване. Все пак имаше време да си отспя в автобуса на връщане на сутринта.