Когато имаш нужда от дърводелец, е много важно да знаеш при кого да отидеш. Баща ми издири най-добрите в занаята в града и намери начин да запази час при един особено трудно достижим.
- Трябва ми решетка от дъб за бидона със зеле - му каза баща ми. - Обаче е спешно.
Майсторът се намръщи.
- Моля?! Вие ще вземете да ме ядосате. - Баща ми замря. - При мен думичката спешно я забравяш. За кога ти трябва?
Баща ми предпазливо отговори:
- Днес е вторник, трябва ми за утре, сряда.
- Ааа, не. Аз си имам и моя си работа, няма само с вас да се занимавам. От мен да мине, за петък.
Баща ми беше твърде изненадан, за да възрази, но представа си нямаше, че това бе само началото на серия подобни изпълнения. Същата седмица му се наложи отново да потърси услугите на дърводелец и реши да издири друг, който да няма толкова много своя си работа. Попадна на 78-годишен занаятчия, който, след като изслуша баща ми внимателно, въздъхна с думите:
- Да ти призная, вече хич не ми се поработва. Повече ми се ръководителства. Е, тука съм си взел две циганчета да ми работят...
Няколко дни по-късно. Дърводелец номер три - отново на преклонна възраст, турчин, известен като бай Асан. Оказа се старец с голям корем и стабилни златни ланци на врата с масивни кръстове. Този път баща ми имаше нужда от пейка. Дълводелецът го изгледа и му каза:
- Днес оставаш тук на работа.
- Ама как... ?! - баща ми се втрещи.
- Тъй като ме гледаш - прекъсна го майсторът, - мога ли сам да ги шкуря тези дъски? Сега ще ти покажа, ти ще държиш така, аз ще бъда от другата страна и ще стане.
Баща ми, понеже работата отново беше спешна, нямаше друг избор, освен да остане. Дори когато майка ми се обади да го търси за обяд, той както никога просто изстреля едно "Не мога да говоря сега." и й затвори.
Към обяд бай Асан, когото вече наричат дядо Асан, заяви следното:
- Ето сега ще ти покажа как стават нещата до края, защото имай предвид, че от 12 до 2 часа не отговарям нито на телефон, нито на звънец, нито на викане. - Взе едно трупче, тръкна го на шкурката два пъти и завърши: - Ето така можеш да си шкуриш докато си жив!
Баща ми все пак излезе от работилницата с готова пейка в 12:00. Направи си сам пейката и даже си плати за това.
Много е важно да знаеш при кого да отидеш. Налице ли е това, после ти трябва само достатъчно инат и търпение (а понякога и свободно време), за да можеш да видиш резултата, на който се надяваш.
No comments:
Post a Comment